4 abr 2012, 20:29

Глупакът

1.1K 0 15

Глупакът

„Ей, глупак!-чу се глас
от най-близкия храст.
От мъжете петимата спряха.
Умният замълча-
не се спори с глупак.
„Не аз! Ти си!-извика Глупакът.
Третият бе Поет
и възпя във куплет
глупостта, тук която царува.
Другият-Музикант,
го направи на танц,
който петият мъж изтанцува.
Само двама мъже
продължиха напред-
един Мъдър , а другият-Влюбен.
Първият-Мъдростта,
вторият-Любовта
слушаха и не бяха дочули
разгневения глас
от най-близкия храст,
дето дядото, тръгнал за гъби,
на два ката превит,
тъжен, гладен, пребит,
на живота ръмжеше през зъби...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хитро, та чак мъдро и много добре изпълнено. Поздрав, Петя!
  • Поздрав, Петя!
  • Мъдро е, Петя! Хич не се чуди - много е добро! Стихотворението е едно от малкото, които навеждат на размисъл и оставят задълго следа.
  • Веднага прочетох,я хвани химикалите и напиши още няколко такива като това ,пък да видим.Прегръщам те силно.
  • Важното е, че ще има хора, които ще харесат, ще усетят мъдростта и истината в стиховете, ще се върнат да прочетат... А целия свят трудно ще се промени...
    Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...