Глупакът
„Ей, глупак!-чу се глас
от най-близкия храст.
От мъжете петимата спряха.
Умният замълча-
не се спори с глупак.
„Не аз! Ти си!-извика Глупакът.
Третият бе Поет
и възпя във куплет
глупостта, тук която царува.
Другият-Музикант,
го направи на танц,
който петият мъж изтанцува.
Само двама мъже
продължиха напред-
един Мъдър , а другият-Влюбен.
Първият-Мъдростта,
вторият-Любовта
слушаха и не бяха дочули
разгневения глас
от най-близкия храст,
дето дядото, тръгнал за гъби,
на два ката превит,
тъжен, гладен, пребит,
на живота ръмжеше през зъби...
© Петя Божилова Всички права запазени