10 jun 2016, 7:46

Глупостта

  Poesía
737 0 3

Глупостта все по хората ходи,
чука смело по много врати.
Уж е в крак със последните моди,
а е винаги малко встрани.

 

Глупостта е за истини сляпа.
Тя робува на свой интерес.
По-голяма се смята от хляба
и си вярва, че има превес.

 

Глупостта не признава морали.
Глупостта не познава честта.
Зараза която поваля,
диагноза световна е тя.

 

Тя с простаци е верен съюзник.
Няма знаци по нейният път.
Глупостта със интриги закусва,
а конфликти и хранят деня.

 

Глупостта е ръждиви окови,
здраво срастнали с нрав и със плът.
Всеки ден никнат примери нови.
Пълна глупост е вече светът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...