16 ago 2021, 16:10

Глупостта

  Poesía » Civil
590 0 1

Безсмислен труд кипи навред,

и силите хабят напразно,

едно назад и две напред,

преливаме от пусто в празно.

 

И смисълът е във целта,

цикъла да се повтаря,

и оцелява Глупостта,

когато в кръгове затваря.

 

Умният като бодил,

всекиму е неудобен,

предпазва те от крокодил,

но и за тебе е отровен.

 

И тъй въртим от векове,

и само сменяме фасона,

с едни и същи бесове,

все Нея слагаме на трона.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рот Кив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Даже с острото на ножа не се сваля тази кожа/глупостта човешка/

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...