16 ago 2021, 16:10

Глупостта

  Poesía » Civil
591 0 1

Безсмислен труд кипи навред,

и силите хабят напразно,

едно назад и две напред,

преливаме от пусто в празно.

 

И смисълът е във целта,

цикъла да се повтаря,

и оцелява Глупостта,

когато в кръгове затваря.

 

Умният като бодил,

всекиму е неудобен,

предпазва те от крокодил,

но и за тебе е отровен.

 

И тъй въртим от векове,

и само сменяме фасона,

с едни и същи бесове,

все Нея слагаме на трона.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рот Кив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Даже с острото на ножа не се сваля тази кожа/глупостта човешка/

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...