Безсмислен труд кипи навред,
и силите хабят напразно,
едно назад и две напред,
преливаме от пусто в празно.
И смисълът е във целта,
цикъла да се повтаря,
и оцелява Глупостта,
когато в кръгове затваря.
Умният като бодил,
всекиму е неудобен,
предпазва те от крокодил,
но и за тебе е отровен.
И тъй въртим от векове,
и само сменяме фасона,
с едни и същи бесове,
все Нея слагаме на трона.
© Рот Кив Всички права запазени