Безсмислен труд кипи навред,
и силите хабят напразно,
едно назад и две напред,
преливаме от пусто в празно.
И смисълът е във целта,
цикъла да се повтаря,
и оцелява Глупостта,
когато в кръгове затваря.
Умният като бодил,
всекиму е неудобен,
предпазва те от крокодил,
но и за тебе е отровен.
И тъй въртим от векове,
и само сменяме фасона,
с едни и същи бесове,
все Нея слагаме на трона.
© Рот Кив All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
