26 abr 2006, 17:19

Гневно

  Poesía
1.6K 0 5
Попаднали в ада на своите чувства,
започваме пак да твориме изкуство,
живеем на думи и търсиме смисъл,
и питаме често - кой така е орисал
този наш живот-не поетичен,
има ли в него капчица смисъл?
И има ли истинско нещо във него?
Или всичко е кухо, ненужно и вехто
и е смешно, че в него сме виждали смисъл,
и е смешно че някой уж е написал -
колко прекрасни са нашите чувства,
колко красиво е нашто изкуство...
И колко, и колко, и колко... КАКВО?
Кой така го ориса? ЗАЩО?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...