Попаднали в ада на своите чувства, започваме пак да твориме изкуство, живеем на думи и търсиме смисъл, и питаме често - кой така е орисал този наш живот-не поетичен, има ли в него капчица смисъл? И има ли истинско нещо във него? Или всичко е кухо, ненужно и вехто и е смешно, че в него сме виждали смисъл, и е смешно че някой уж е написал - колко прекрасни са нашите чувства, колко красиво е нашто изкуство... И колко, и колко, и колко... КАКВО? Кой така го ориса? ЗАЩО?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.