Гневно
ГНЕВНО
Защото бях Македонски,
Дунава когато преминаваше,
сега ще бъда пак.
И ще мета като него наранените прагове,
докато зараснат и моите рани.
Но все не мога да проумея
защо гробарите ми не знаят,
че са умрели преди мене?
Както тези, които обесиха Левски,
не знаеха, че преди това са обесени?
Както тези, които стреляха в сърцето на Ботев,
не знаеха, че преди него са разстреляни?
Както тези, които намразиха Зевса,
не знаеха, че преди това са намразили себе си?
Вече пада завесата.
Фарисеи, напразно ръкопляскате –
артистите отдавна не са на сцената.
И няма да ви сторят поклон.
Защото за тях
вас просто ви нямаше в салона.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
