27 oct 2013, 16:41

Гнездо

943 0 16
 

Каква невероятно бурна нощ!

Проплакаха вековните дървета -

не стигна притаената им мощ

гнездата да спасят от ветровете.

 

И в мен едно гнездо се срути с вик -

внезапна хала нейде го отнесе.

Където и да си, ела и виж.

И ако можеш, опиши го в песен.

 

В такава нощ не бива да си сам,

че мълнии в кръвта ти се кръстосват.

И сбъдват се в съня ти чудеса,

а изгревът пристига омагьосан.

 

Последно чудо ще ти бъда аз -

през бури и светкавици ще мина,

ще стигна в най-нечакания час.

И пак в душата ми гнездо ще има.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...