Гнездо
Каква невероятно бурна нощ!
Проплакаха вековните дървета -
не стигна притаената им мощ
гнездата да спасят от ветровете.
И в мен едно гнездо се срути с вик -
внезапна хала нейде го отнесе.
Където и да си, ела и виж.
И ако можеш, опиши го в песен.
В такава нощ не бива да си сам,
че мълнии в кръвта ти се кръстосват.
И сбъдват се в съня ти чудеса,
а изгревът пристига омагьосан.
Последно чудо ще ти бъда аз -
през бури и светкавици ще мина,
ще стигна в най-нечакания час.
И пак в душата ми гнездо ще има.
© Елица Ангелова All rights reserved.
