voda (Елица Ангелова)
586 14113
Oct 27, 2013, 4:41 PM

Гнездо 

  Poetry » Love
695 0 16
 

Каква невероятно бурна нощ!

Проплакаха вековните дървета -

не стигна притаената им мощ

гнездата да спасят от ветровете.

 

И в мен едно гнездо се срути с вик -

внезапна хала нейде го отнесе.

Където и да си, ела и виж.

И ако можеш, опиши го в песен.

 

В такава нощ не бива да си сам,

че мълнии в кръвта ти се кръстосват.

И сбъдват се в съня ти чудеса,

а изгревът пристига омагьосан.

 

Последно чудо ще ти бъда аз -

през бури и светкавици ще мина,

ще стигна в най-нечакания час.

И пак в душата ми гнездо ще има.

 

 

© Елица Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??