Гнили круши

Poesía

1.2K 0 3

Виждала си, мисля, гнили круши -

сладки са, но просто се развалят,

оставиш ли ги само нощ на суша.

Червеи отвътре ги изяват.

Прозрението идва без пощада...

Идея във ума ми се промуши -

ако съм една от гниещите круши,

дано поне да ти се случа сладък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mili4ka_ (Милица Игнатова)

Хареса ми, браво

2011-02-09T14:50:23+02:00
lips_of_angels (Ем)

О, със сигурност

2011-02-06T12:30:56+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

Ако не за крушите, за мушмулите гниенето е задълително условие за сладост.

2011-02-06T08:44:29+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0