12 jul 2019, 17:54

Гняв

1.4K 1 6

Гневът е стихия -

обладаваща магия.

Гъста мъгла се спуска -

разумна мисъл не пропуска.

 

Огън обхваща тялото ти -

всяка фибра и клетка в теб гори.

Отровен кинжал става езикът -

не устоява дори и стоикът.

 

Всичко пред себе си посича,

омраза от душата изтича.

Като торнадо вилнее той -

трудно ще бъде спрян в застой.

 

............................................................

 

Ето - светлина!

Една ръка внася топлина.

Любовта загрява,

всичко изцерява.

 

Обичта е неповторима сила -

премахва всяка емоция изгнила.

Прави лошото на пух и прах -

само с един-единствен замах!

 

Променя се човекът -

сменя му се светогледът.

От чудовище ужасно -

превръща се в творение прекрасно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчице Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря! Радвам се, че ви е докоснало!
  • Прочетох с удоволствие. Даже се замислих : и гнева и любовта, как се приближават до природните стихии - едното е като огъня и бурята,другото , като водата и слънчевото време. И от мен, добре дошла, и смело напред!
  • Много благодаря и на двете ви! За мен значат много милите ви думи! ^^
  • Добре дошла!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...