12.07.2019 г., 17:54

Гняв

1.4K 1 6

Гневът е стихия -

обладаваща магия.

Гъста мъгла се спуска -

разумна мисъл не пропуска.

 

Огън обхваща тялото ти -

всяка фибра и клетка в теб гори.

Отровен кинжал става езикът -

не устоява дори и стоикът.

 

Всичко пред себе си посича,

омраза от душата изтича.

Като торнадо вилнее той -

трудно ще бъде спрян в застой.

 

............................................................

 

Ето - светлина!

Една ръка внася топлина.

Любовта загрява,

всичко изцерява.

 

Обичта е неповторима сила -

премахва всяка емоция изгнила.

Прави лошото на пух и прах -

само с един-единствен замах!

 

Променя се човекът -

сменя му се светогледът.

От чудовище ужасно -

превръща се в творение прекрасно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчице Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря! Радвам се, че ви е докоснало!
  • Прочетох с удоволствие. Даже се замислих : и гнева и любовта, как се приближават до природните стихии - едното е като огъня и бурята,другото , като водата и слънчевото време. И от мен, добре дошла, и смело напред!
  • Много благодаря и на двете ви! За мен значат много милите ви думи! ^^
  • Добре дошла!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...