Годеница
Генка Богданова
Жаба Кекерица,
пъргава чистница,
скочи рано-рано
днеска отзарана.
Закачи си цвете,
къщата помете
с две тревици прости,
че ще дойдат гости.
После със капана
два комара хвана,
три мухи дебели,
пет личинки бели.
Гмурна се в реката,
точно под върбата,
улови чевръсто
черно сомче тлъсто.
Чисти ги, изми ги,
и в казан свари ги.
От едно поточе
лед-вода наточи.
Сложи си премяна
весела, засмяна,
после, без да бърза,
и гердан си върза.
На глава закичи
китка от кокиче.
Седна сам-самичка
под една върбичка.
Скъпи гости чака
и от радост квака:
- Идвайте ми, свати,
с дарове богати,
с бъклици в ръцете,
с пръстен и със цвете!
Щърко хабер прати
по бълхи рогати,
искал да се жени
личният ергенин:
„Искам Кекерица,
лична хубавица,
умна и скопосна,
като китка росна!...”
Комарът ѝ се скара:
- Ех ти, жабо стара,
много си живяла,
но не си разбрала,
или пък забрави,
с що се Щърко слави?
Пустият ергенин
честичко се „жени”,
после на закуска
„булките” си хруска.
Стига вече кряка,
скрий се в жабуняка.
Та, деца, мислете,
бдителни бъдете,
кой е ваш приятел,
кой е враг-предател.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Генка Богданова Todos los derechos reservados
