19.03.2017 г., 19:12 ч.

Годеница 

  Поезия » За деца
1918 4 12

Генка Богданова

 

Жаба Кекерица,

 

пъргава чистница,

скочи рано-рано

днеска отзарана.

Закачи  си цвете,

къщата помете

с две тревици прости,

че ще дойдат гости.

После със капана

два комара хвана,

три мухи дебели,

пет личинки бели.

Гмурна се в реката,

точно под върбата,

улови чевръсто

черно сомче тлъсто.

Чисти ги, изми ги,

и в казан свари ги.

От едно поточе

лед-вода наточи.

Сложи си премяна

весела, засмяна,

после, без да бърза,

и гердан си върза.

На глава закичи

китка от кокиче.

Седна сам-самичка

под една върбичка.

Скъпи гости чака

и от радост квака:

- Идвайте ми, свати,

с дарове богати,

с бъклици в ръцете,

с пръстен и със цвете!

Щърко хабер прати

по бълхи рогати,

искал да се жени

личният ергенин:

„Искам Кекерица,

лична хубавица,

умна и скопосна,

като китка росна!...”

Комарът ѝ се скара:

- Ех ти, жабо стара,

много си живяла,

но не си разбрала,

или пък забрави,

с що се Щърко слави?

Пустият ергенин

честичко се „жени”,

после на закуска

„булките” си хруска.

Стига вече кряка,

скрий се в жабуняка.

 

Та, деца, мислете,

бдителни бъдете,

кой е ваш приятел,

кой е враг-предател.

 

© Генка Богданова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Малки приказчици в рими за герои най-любими »

5 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??