Години, години, години...

Имах детство прекрасно

и чиста кат извор душа,

не знаех какво е измама,

омраза, лъжа.

Сутрин птици ме събуждаха

и галеха ме слънчеви лъчи,

вятър косите ми развяваше

и често дъждовни капки ме целуваха.

А вечер на небето грейваха хиляди звезди,

луната с плахост зад баира се показваше

и  тихичко ,,Лека нощ"

ми пожелаваше.

Бяха детските ми дни щастливи,

сякаш бяха на живота ми пролетта,

лятото отмина със свойте -

топли, облачни и бурни дни...

Сега вървя...

през годините на есента,

цветята прецъфтяха,

капят есенни листа...

Очаквам зимата да дойде

със свойте бурни ветрове -

и щастлива ще съм,

ако някой някога името ми назове.