6 апр. 2010 г., 21:06

Години, години, години...

925 0 0

Имах детство прекрасно

и чиста кат извор душа,

не знаех какво е измама,

омраза, лъжа.

 

Сутрин птици ме събуждаха

и галеха ме слънчеви лъчи,

вятър косите ми развяваше

и често дъждовни капки ме целуваха.

 

А вечер на небето грейваха хиляди звезди,

луната с плахост зад баира се показваше

и  тихичко ,,Лека нощ"

ми пожелаваше.

 

Бяха детските ми дни щастливи,

сякаш бяха на живота ми пролетта,

лятото отмина със свойте -

топли, облачни и бурни дни...

 

Сега вървя...

през годините на есента,

цветята прецъфтяха,

капят есенни листа...

 

Очаквам зимата да дойде

със свойте бурни ветрове -

и щастлива ще съм,

ако някой някога името ми назове.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...