Пролет

Врабецът рошав глупаво свирука,
възпявайки фалшиво битието,
и Дядо Мраз разкара се оттука
с шейната си на север в ледовете.

Гората побеля от оптимизъм.
И в локвите се въдят млади жаби.
Мечокът пък на сън от онанизъм
измъчван – буден Мечката награби.

Потоци турболентно хладна тиня
повлякоха из калните дерета
и минзухар качулката си синя
наивно клати срещу ветровете.

И в глупав рецидив на еуфория
по светли дни от някаква утопия
бленуват всички.Старата история
повтаря се – нарастваща ентропия.

Лято

Ех, лято, лято! – пушек от пожари
се стеле на горите. Повишен е
процентът на удавени. Клошари
битуват идилично на зелено.

Отровен смог от прах и въглеродни
оксиди дави белият ти дроб.
Мухи, комари и чешми безводни
измъчват те като нубийски роб.

Денят работен пъпли в полудрямка.
В трамвая гмеж и безподобна смрад
на пот и спрей от самци и от самки,
останали в напечения град.

А нощем потен в мокрите чаршафи
без сън броиш овцете уморено
и слушаш как съседите-еснафи,
пияни, в хор пригласят на Галена.

Есен

Дъждовно пъплят облаци. Балкони
ръждиво плуват в гъстата мъгла,
която към оголените клони
пришива вятър с ледена игла.

Хранилки на измръзнали ченгета
глобяват пак разсеяни шофьори,
че фаровете през деня не светят.
По спирките тълпи от мокри хора.

Кихавица, сополи, грип и хрема
събират пак опашки пред джипи-то.
При опита към юга да поемат
ятата птици срещат се с ловците.

Под плочите на мокри тротоари
в засада дебнат хладни струи кал.
Листа ръждиви в локвите догарят.
Изобщо – киша, хрема и печал…

Зима

Прасетата заплаха геноцидна
застига по селата. От стрехите
висулки дебнат. В жилите фригидно
кръвта замръзва. Морът по елхите

започва с инфантилната надежда,
че странен персонаж на Кока-Кола
с голям търбух, брада и гъсти вежди
като къдели, хорските неволи

ще подмени с награди от чувала,
а сметките за въглища и ток,
за парно, газ и други – по начало
високи, скачат сякаш до възбог.

На пъкъла жарта дори желана
сега в студа е. Под звездите вечни
замряла е във ледените длани
на зимата ентропията вечна.