полет (Силвана)
54 162
14 nov 2008, 11:42

Годишнина 

  Poesía » De amor
5823 1 13

 

 

В есента миналогодишна,

без даже да очаквам нищо,

потънала във арогантност,

към разпростряната баналност,

те срещнах-странен,

във живота ми - не канен.

И със лека подигравка

приех кореспонденцията ни кратка...

А тя от кратка, стана сладка.

Приятна с някаква загадка,

провокираща и интересна,

промъкна се в душата лесно...

И случи се необяснимо,

вълшебство някакво не зримо,

във мен родиха се акорди,

затопляне в гърдите горди,

понесох се във полет волен,

неподозирано свободен,

една огромна, нова сила

в крилете ми се бе вселила.

И вместо заядлив сарказъм,

любов започнах да показвам.

Прекрасно! Паднаха прегради,

бариери, камъни блокади...

В Любовта си се открихме,

един от друг - живот отпихме,

а после тръгнахме на път,

през камънаци с пот и труд,

Бродихме ръка в ръка

и в пустиня без вода...

Само за една година,

колко зор не ни подмина,

но така е интересно,

всеки може, щом е лесно...

И с усмивка днес ти казвам,

с жест безкраен ти показвам,

и история разказвам...

Но, не искам да доказвам..

То ненужно е, когато

истината в нас е свята!

Ето, че навън е есен,

нашите сърца са песен,

а в хармонията нежна

има обич и надежда

и света е по-красив,

виждам го през този стих!

Тази - първата година,

във борба стихийно мина,

в бъдещите битки нови

да се впуснем сме готови,

със оръжие едничко -

Любовта, а тя е всичко!

 

 

© Силвана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??