Годишнина
В есента миналогодишна,
без даже да очаквам нищо,
потънала във арогантност,
към разпростряната баналност,
те срещнах-странен,
във живота ми - не канен.
И със лека подигравка
приех кореспонденцията ни кратка...
А тя от кратка, стана сладка.
Приятна с някаква загадка,
провокираща и интересна,
промъкна се в душата лесно...
И случи се необяснимо,
вълшебство някакво не зримо,
във мен родиха се акорди,
затопляне в гърдите горди,
понесох се във полет волен,
неподозирано свободен,
една огромна, нова сила
в крилете ми се бе вселила.
И вместо заядлив сарказъм,
любов започнах да показвам.
Прекрасно! Паднаха прегради,
бариери, камъни блокади...
В Любовта си се открихме,
един от друг - живот отпихме,
а после тръгнахме на път,
през камънаци с пот и труд,
Бродихме ръка в ръка
и в пустиня без вода...
Само за една година,
колко зор не ни подмина,
но така е интересно,
всеки може, щом е лесно...
И с усмивка днес ти казвам,
с жест безкраен ти показвам,
и история разказвам...
Но, не искам да доказвам..
То ненужно е, когато
истината в нас е свята!
Ето, че навън е есен,
нашите сърца са песен,
а в хармонията нежна
има обич и надежда
и света е по-красив,
виждам го през този стих!
Тази - първата година,
във борба стихийно мина,
в бъдещите битки нови
да се впуснем сме готови,
със оръжие едничко -
Любовта, а тя е всичко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвана Всички права запазени
