С големите надежди към бъдещето ний вървим, а най-отпред мечтите си в букет държим. Крачим гордо в поля безкрайни, а не знаем даже собствените си тайни.
Търсим и изтърканата свобода, а това май не е нашата съдба... Да успеем - надежда една, че да бъде слънчева сутринта!
Дали пък ако спрем и се огледаме, или пък защо да гледаме? Да затворим ний очи, да изтрием всичките си сълзи.
Да проникнем в душите си дълбоко, да паднем меко и от високо, сам-самички ний да разберем и безумията си ний да спрем.
И ако това е рая, то не види му се края. Ще се точат тягостно дните, а дъждът ще шумоли в липите...
Ах,ти,Войнов,как ме дебнеш!Следващото нещо което излезе т.е. фрагмент от моята пиеса "Маниакалност",мисля че ще те шокира.Това тук са приказките на един лунатик,докато там вече си имаме мании,шизофренийки,психарствания...чакай,ти чакай да я поставя някъде!
Ами все пак е важно за мен да знам върху коя част от творенето си да работя повече,за да съм все пак на някакво ниво.Важно е и да се оринетирам жанрово...
Защо е толкова важно за теб, дали това е твоя жанр? Все пак, ако идеята е добра и е защитена достатъчно добре, така че да звучи като твоя и достатъчно истински, и достатъчно силно, защо трябва да се тревожиш за жанр, за стил и други такива? Важното е да изкажеш идеята си обедително, а различните идеи понякога изискват и различни жанрове. Защо държиш да се капсулираш в един? Просто стихотворението е много хубаво, идеята е добра,ако не те задоволява като ритъм или звучене можеш просто да го преработиш, но на мен лично ми харесва и така.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.