Големи надежди
С големите надежди към бъдещето ний вървим,
а най-отпред мечтите си в букет държим.
Крачим гордо в поля безкрайни,
а не знаем даже собствените си тайни.
Търсим и изтърканата свобода,
а това май не е нашата съдба...
Да успеем - надежда една,
че да бъде слънчева сутринта!
Дали пък ако спрем и се огледаме,
или пък защо да гледаме?
Да затворим ний очи,
да изтрием всичките си сълзи.
Да проникнем в душите си дълбоко,
да паднем меко и от високо,
сам-самички ний да разберем
и безумията си ний да спрем.
И ако това е рая,
то не види му се края.
Ще се точат тягостно дните,
а дъждът ще шумоли в липите...
а най-отпред мечтите си в букет държим.
Крачим гордо в поля безкрайни,
а не знаем даже собствените си тайни.
Търсим и изтърканата свобода,
а това май не е нашата съдба...
Да успеем - надежда една,
че да бъде слънчева сутринта!
Дали пък ако спрем и се огледаме,
или пък защо да гледаме?
Да затворим ний очи,
да изтрием всичките си сълзи.
Да проникнем в душите си дълбоко,
да паднем меко и от високо,
сам-самички ний да разберем
и безумията си ний да спрем.
И ако това е рая,
то не види му се края.
Ще се точат тягостно дните,
а дъждът ще шумоли в липите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Якоб Яков Всички права запазени
