8 dic 2008, 14:28

Голямата жълта луна 

  Poesía
836 0 14

Аз я помня - голямата жълта луна.
Търколила се като медена пита.
А под нея и под звездите
в декемврийската вечер се скитах.

 

Аз я виждам над мен всеки път,
щом реша да направя за себе си извод.
Скришом към нея отправям очи
и я питам за верния изход.

 

Тя поглежда ме мълком тогаз,
и по пътя нататък оставя ми знаци.
Но не казва,че трябва и аз
да поплача, но тихо, в нощта си.

 

Аз я помня - голямата жълта луна.
Тя показва ми вярна посока.
Тръгвам. Без хляб и вода,
но с едничката вяра в сърцето.

 

Тя прилича на медена пита,
и с големи и тъжни очи е.
Тя - голямата жълта луна,
аз пък - нейното лунно момиче.

 

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??