6 ago 2008, 9:33

Голямата любов 

  Poesía » De amor
677 0 10

Тя, голямата - изплака

пред празнотата на онемелия въздух

и изпълни с уморени вопли

нарезите на сърцето.

Тя, голямата, замря тихо -

отвъд погледа, отвъд пътя,

с рани, втъкани във мрака.

Тя... отвори вратата

и излезе навън...

А после, небето изтъня

и се сгромоляса красивия сън.

© Здравка Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??