Тя, голямата - изплака
пред празнотата на онемелия въздух
и изпълни с уморени вопли
нарезите на сърцето.
Тя, голямата, замря тихо -
отвъд погледа, отвъд пътя,
с рани, втъкани във мрака.
Тя... отвори вратата
и излезе навън...
А после, небето изтъня
и се сгромоляса красивия сън.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up