Aug 6, 2008, 9:33 AM

Голямата любов 

  Poetry » Love
706 0 10

Тя, голямата - изплака

пред празнотата на онемелия въздух

и изпълни с уморени вопли

нарезите на сърцето.

Тя, голямата, замря тихо -

отвъд погледа, отвъд пътя,

с рани, втъкани във мрака.

Тя... отвори вратата

и излезе навън...

А после, небето изтъня

и се сгромоляса красивия сън.

© Здравка Бонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??