22 jul 2015, 23:22

Гонитба 

  Poesía » De amor
488 4 8

Невидим ще те гоня през поляните,
където ме докосна със признание.
Във ручея ще хвърля прах от блянове -
да пиеш омагьосано мечтание.

На птиците ще дам да пеят стихове,
в които със мечти съм те рисувал.
Ще бъда лъч в дърветата усмихнати,
все още твоя лик недоцелувал.

Ще изплета цветята за закичване.
Тревите на килим ще преобърна.
А с булото на вятърно обричане
ще те догоня, за да те загърна.

(Неиздъхнали спомени)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Отново красиво и мелодично-,,на птиците ще дам да пеят стихове,в които със мечти съм те рисувал!"...и всичко останало от стихотворението.
  • Още и...още.Такава е жаждата на любовта.Твоят стих е само штрих от нея.Винаги някого догонваме за да го загърнем с нея.Поздравления!
  • Нежно и ефирно! Прекрасен стих!
  • Благодаря ти, Таня! Лека нощ ти желая!
  • А с булото на вятърно обричане
    ще те догоня, за да те загърна.
  • Благодаря ви, Младен и Йоана! Обичам да свързвам Любовта с природата и съм радостен, когато ми се получава! Лека вечер и бъдете щастливи!
  • Чуден стих Харесва ми горската обстановка, а посланието... трогателно, чисто, с лек намек на закачка, и толкова сила има в нежността на това „вятърно обричане“ - „Невидим ще те гоня... ще те догоня...“ - чудесен завършек, съвършена хармония. Благодаря за красивата поезия!
  • Толкова приказно звучене си постигнал, Ясене! По някакъв неведом начин пробуди в мен подобно усещане, което получих преди години от филма на Ингмар Бергман "Поляната с дивите ягоди". Благодаря ти за това докосване до света на мечтите.

    Поздравление и приятна почивка!
Propuestas
: ??:??