Гонитба
Невидим ще те гоня през поляните,
където ме докосна със признание.
Във ручея ще хвърля прах от блянове -
да пиеш омагьосано мечтание.
На птиците ще дам да пеят стихове,
в които със мечти съм те рисувал.
Ще бъда лъч в дърветата усмихнати,
все още твоя лик недоцелувал.
Ще изплета цветята за закичване.
Тревите на килим ще преобърна.
А с булото на вятърно обричане
ще те догоня, за да те загърна.
(Неиздъхнали спомени)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
