5 jun 2004, 1:10

Гоня те

  Poesía
1.9K 0 1
Гоня те, за дa се върнеш.
Търся те, за да отминеш.
Викам те, за да заглъхнеш.
Любя те, за да отмиеш
желанието със умора,
страстта със вечната
и вяла злоба.
Мрази ме! Убий ти спомена
и хвърляй по звездите пясък!
Помни ме и пази прокобата,
дарена ти безпомощно със крясък!
Нека демона крепи
безчувственото тяло,
лишено от мечти.
Белязвам те с олово,
изгарям те със дъжд
от живите лъжи, предричащи ни
край един и същ.
Бягай по-далеч! Земята проговаря.
Викай силно там, където
друга ще ти отговаря.
Може би ще си завинаги щастлив,
създавайки желание и страст,
усещайки се пак, отново жив.
Дали ти нея ще прегърнеш?
Нали аз гоних те,
за да се върнеш?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ареола Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....