Гоня те, за дa се върнеш.
Търся те, за да отминеш.
Викам те, за да заглъхнеш.
Любя те, за да отмиеш
желанието със умора,
страстта със вечната
и вяла злоба.
Мрази ме! Убий ти спомена
и хвърляй по звездите пясък!
Помни ме и пази прокобата,
дарена ти безпомощно със крясък!
Нека демона крепи
безчувственото тяло,
лишено от мечти.
Белязвам те с олово,
изгарям те със дъжд
от живите лъжи, предричащи ни
край един и същ.
Бягай по-далеч! Земята проговаря.
Викай силно там, където
друга ще ти отговаря.
Може би ще си завинаги щастлив,
създавайки желание и страст,
усещайки се пак, отново жив.
Дали ти нея ще прегърнеш?
Нали аз гоних те,
за да се върнеш?