3 sept 2007, 15:22
Горчив спомен
Стояхме с теб на пейката
и вятърът се чуваше дори,
обгърнати в мрак и тишина,
огряни от лунна светлина.
И как крещеше всичко в мен,
"Ела, върни се ти при мен!"
и как бушуваше сърцето,
и колко тъмно бе небето,
и как самотно се почувства мойто его,
сякаш паднала съм в дупка голяма
и в сълзи цялата обляна.
Сега ме питаш, ...
и вятърът се чуваше дори,
обгърнати в мрак и тишина,
огряни от лунна светлина.
И как крещеше всичко в мен,
"Ела, върни се ти при мен!"
и как бушуваше сърцето,
и колко тъмно бе небето,
и как самотно се почувства мойто его,
сякаш паднала съм в дупка голяма
и в сълзи цялата обляна.
Сега ме питаш, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Ралица Лазарова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
