Sep 3, 2007, 3:22 PM
Горчив спомен
Стояхме с теб на пейката
и вятърът се чуваше дори,
обгърнати в мрак и тишина,
огряни от лунна светлина.
И как крещеше всичко в мен,
"Ела, върни се ти при мен!"
и как бушуваше сърцето,
и колко тъмно бе небето,
и как самотно се почувства мойто его,
сякаш паднала съм в дупка голяма
и в сълзи цялата обляна.
Сега ме питаш, ...
и вятърът се чуваше дори,
обгърнати в мрак и тишина,
огряни от лунна светлина.
И как крещеше всичко в мен,
"Ела, върни се ти при мен!"
и как бушуваше сърцето,
и колко тъмно бе небето,
и как самотно се почувства мойто его,
сякаш паднала съм в дупка голяма
и в сълзи цялата обляна.
Сега ме питаш, ...
© Ралица Лазарова All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
