Горчив спомен
Стояхме с теб на пейката
и вятърът се чуваше дори,
обгърнати в мрак и тишина,
огряни от лунна светлина.
И как крещеше всичко в мен,
"Ела, върни се ти при мен!"
и как бушуваше сърцето,
и колко тъмно бе небето,
и как самотно се почувства мойто его,
сякаш паднала съм в дупка голяма
и в сълзи цялата обляна.
Сега ме питаш,
"Защо не тръгна? Защо остана ти до край?"
защото болката бе толкова голяма,
че в мене въздух не остана.
и вятърът се чуваше дори,
обгърнати в мрак и тишина,
огряни от лунна светлина.
И как крещеше всичко в мен,
"Ела, върни се ти при мен!"
и как бушуваше сърцето,
и колко тъмно бе небето,
и как самотно се почувства мойто его,
сякаш паднала съм в дупка голяма
и в сълзи цялата обляна.
Сега ме питаш,
"Защо не тръгна? Защо остана ти до край?"
защото болката бе толкова голяма,
че в мене въздух не остана.
© Ралица Лазарова All rights reserved.
