_jessi_ (Ралица Лазарова)
24 48
3 сент. 2007 г., 15:22

Горчив спомен 

  Поэзия
1718 0 7
Стояхме с теб на пейката
и вятърът се чуваше дори,
обгърнати в мрак и тишина,
огряни от лунна светлина.

И как крещеше всичко в мен,
"Ела, върни се ти при мен!"
и как бушуваше сърцето,
и колко тъмно бе небето,
и как самотно се почувства мойто его,
сякаш паднала съм в дупка голяма
и в сълзи цялата обляна.

Сега ме питаш,
"Защо не тръгна? Защо остана ти до край?"
защото болката бе толкова голяма,
че в мене въздух не остана.

© Ралица Лазарова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??