25 feb 2008, 10:11

Горчив уют 

  Poesía » Otra
677 0 12

Бързах да стигна големия хълм зад града,

бързах да тръгна по дългия път към света,

не вярвах, че в топлия дом на рода

утихваха всичките болки в гръдта.

 

Горяха дървата в голямата топла камина,

искрите хвърчаха в полуда над тленната жар,

но исках дори без пари да замина,

не исках света да подменям с олтар.

 

Потръпвах от студ в домашния свиден уют,

макар че горяха дървата в голямата пещ

и заедно с мене потрепваше стръвно от студ

фитилът на крива запалена свещ.

 

Догаря свещта и гоня последния сън,

улавям юздите на дългия път,

след кратко прощално танго умира навън

уютът горчив на родния кът.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??