Горчив уют
Бързах да стигна големия хълм зад града,
бързах да тръгна по дългия път към света,
не вярвах, че в топлия дом на рода
утихваха всичките болки в гръдта.
Горяха дървата в голямата топла камина,
искрите хвърчаха в полуда над тленната жар,
но исках дори без пари да замина,
не исках света да подменям с олтар.
Потръпвах от студ в домашния свиден уют,
макар че горяха дървата в голямата пещ
и заедно с мене потрепваше стръвно от студ
фитилът на крива запалена свещ.
Догаря свещта и гоня последния сън,
улавям юздите на дългия път,
след кратко прощално танго умира навън
уютът горчив на родния кът.
© Димитър Станчев All rights reserved.
Браво, Митко!!!
