Feb 25, 2008, 10:11 AM

Горчив уют

  Poetry » Other
889 0 12

Бързах да стигна големия хълм зад града,

бързах да тръгна по дългия път към света,

не вярвах, че в топлия дом на рода

утихваха всичките болки в гръдта.

 

Горяха дървата в голямата топла камина,

искрите хвърчаха в полуда над тленната жар,

но исках дори без пари да замина,

не исках света да подменям с олтар.

 

Потръпвах от студ в домашния свиден уют,

макар че горяха дървата в голямата пещ

и заедно с мене потрепваше стръвно от студ

фитилът на крива запалена свещ.

 

Догаря свещта и гоня последния сън,

улавям юздите на дългия път,

след кратко прощално танго умира навън

уютът горчив на родния кът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...