Горчив уют
Бързах да стигна големия хълм зад града,
бързах да тръгна по дългия път към света,
не вярвах, че в топлия дом на рода
утихваха всичките болки в гръдта.
Горяха дървата в голямата топла камина,
искрите хвърчаха в полуда над тленната жар,
но исках дори без пари да замина,
не исках света да подменям с олтар.
Потръпвах от студ в домашния свиден уют,
макар че горяха дървата в голямата пещ
и заедно с мене потрепваше стръвно от студ
фитилът на крива запалена свещ.
Догаря свещта и гоня последния сън,
улавям юздите на дългия път,
след кратко прощално танго умира навън
уютът горчив на родния кът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
Браво, Митко!!!
