25.02.2008 г., 10:11 ч.

Горчив уют 

  Поезия » Друга
670 0 12

Бързах да стигна големия хълм зад града,

бързах да тръгна по дългия път към света,

не вярвах, че в топлия дом на рода

утихваха всичките болки в гръдта.

 

Горяха дървата в голямата топла камина,

искрите хвърчаха в полуда над тленната жар,

но исках дори без пари да замина,

не исках света да подменям с олтар.

 

Потръпвах от студ в домашния свиден уют,

макар че горяха дървата в голямата пещ

и заедно с мене потрепваше стръвно от студ

фитилът на крива запалена свещ.

 

Догаря свещта и гоня последния сън,

улавям юздите на дългия път,

след кратко прощално танго умира навън

уютът горчив на родния кът.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??