24 ago 2008, 21:56

Горчива истина

  Poesía
1K 0 1

Tърся те, навярно безнадеждно,

търся те - светът ми пак до теб се свежда,

търся те, познай къде, във всичко,

търся те - дори в лица безлични.

Търся те - сърцето не ми дава мира,

търся те, но как да те открия,

търся те във всеки поглед, всяка дума,

търся те - и нереално ми се струва.

Търся те - открих ли те, кога, къде,

търся те като изгубено дете,

търся те - намерих ли те, да,

ала трябваше дотук да спра.

Как завинаги от теб да се откажа,

кой поиска тъй да ме накаже?!

Теб намерих, но изгубен беше,

и по всичко си личеше -

скоро щяхме да сме двама,

граници за нас, вярвах аз, че няма.

Но цена платихме, тъй висока,

винаги към себе си сме най-жестоки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гъдева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много истински,изстрадан стих,Ели!Прекрасно откровение!Аплодисменти!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...