Aug 24, 2008, 9:56 PM

Горчива истина

  Poetry
1K 0 1

Tърся те, навярно безнадеждно,

търся те - светът ми пак до теб се свежда,

търся те, познай къде, във всичко,

търся те - дори в лица безлични.

Търся те - сърцето не ми дава мира,

търся те, но как да те открия,

търся те във всеки поглед, всяка дума,

търся те - и нереално ми се струва.

Търся те - открих ли те, кога, къде,

търся те като изгубено дете,

търся те - намерих ли те, да,

ала трябваше дотук да спра.

Как завинаги от теб да се откажа,

кой поиска тъй да ме накаже?!

Теб намерих, но изгубен беше,

и по всичко си личеше -

скоро щяхме да сме двама,

граници за нас, вярвах аз, че няма.

Но цена платихме, тъй висока,

винаги към себе си сме най-жестоки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гъдева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много истински,изстрадан стих,Ели!Прекрасно откровение!Аплодисменти!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...