24 авг. 2008 г., 21:56

Горчива истина

1K 0 1

Tърся те, навярно безнадеждно,

търся те - светът ми пак до теб се свежда,

търся те, познай къде, във всичко,

търся те - дори в лица безлични.

Търся те - сърцето не ми дава мира,

търся те, но как да те открия,

търся те във всеки поглед, всяка дума,

търся те - и нереално ми се струва.

Търся те - открих ли те, кога, къде,

търся те като изгубено дете,

търся те - намерих ли те, да,

ала трябваше дотук да спра.

Как завинаги от теб да се откажа,

кой поиска тъй да ме накаже?!

Теб намерих, но изгубен беше,

и по всичко си личеше -

скоро щяхме да сме двама,

граници за нас, вярвах аз, че няма.

Но цена платихме, тъй висока,

винаги към себе си сме най-жестоки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гъдева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много истински,изстрадан стих,Ели!Прекрасно откровение!Аплодисменти!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...