18 nov 2006, 13:14

Горчивина...

  Poesía
730 0 0

Животът те гази, съсипва и мачка.
Вървиш, но не можеш да направиш и крачка.
Съдбата полека със мъка те срива.
И всяка една сълза сърцето убива.
Отново до болка нощта те притиска.
Да се откажеш ли днес, да поемеш ли риска?
Сълзите горчиви по лицето се стичат.
Кръстопъти безбройни, но така си приличат.
Откриваш старото в ново начало.
Пред теб се редят само черно и бяло.
Живееш със стари спомени, чужди.
Утрото бяло със страх те пробужда.
Да можеш да умреш, или да оцелееш.
Да искаш да гориш, но всъщност да тлееш.
Със болка изпълнено е времето спряло.
Разядено от истини е цялото тяло...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...