Животът те гази, съсипва и мачка.
Вървиш, но не можеш да направиш и крачка.
Съдбата полека със мъка те срива.
И всяка една сълза сърцето убива.
Отново до болка нощта те притиска.
Да се откажеш ли днес, да поемеш ли риска?
Сълзите горчиви по лицето се стичат.
Кръстопъти безбройни, но така си приличат.
Откриваш старото в ново начало.
Пред теб се редят само черно и бяло.
Живееш със стари спомени, чужди.
Утрото бяло със страх те пробужда.
Да можеш да умреш, или да оцелееш.
Да искаш да гориш, но всъщност да тлееш.
Със болка изпълнено е времето спряло.
Разядено от истини е цялото тяло...