Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2732
29 oct 2019, 12:47

Горчиво стихотворение 

  Poesía
1689 18 39
/Прелюдия към целувката/

 

Не съм се отказала, моя прастара Любов.

Наливай по още от себе си дръзко, където

клокочи човешката жажда, прехапала зов - 

през девет пробити дъна, в необятно десето.

 

В недрата на болката сипвай живеца си благ,

под тежката струя да пукне пелиново семе,

а в гнилите клетки, отсам, на самия ѝ праг,

да плъзне лозница, и все по-наляво поеме...

 

Сред щедри филизи най-дивият корен пелин

ще кипне кръвта ми! Сърцето ми в плам ще избухне...

През всички артерии пътят е само един 

и приливът ще разнебити пределите сухи.

 

По сините устни избие ли плодният сок,

ще пием реколта от дълго очаквано чудо.

Тогава, Любов, ме целувай... до грях! До порок!

Дори по-горчива да съм от целувка на Юда.

 

© Мая Нарлиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • 💙
  • Красота,емоции,въздействие!
  • Благодаря, Васко. Честито и на теб за будното ти перо!
  • Честит Празник, Синя Мая!!!
  • Какви красиви и емоционални думички сте ми оставили, момичета!
    Честит български празник на всички!!
  • Оставам безмълвна, както винаги, след поезията ти. Това пътешествие по вените се е изляло в думи и е намерило точната си форма. Благодаря ти за силното послание, горчиво, но страшно истинско.
  • Емоционално и докосващо! Поздравления!
  • ...защото ние, човеците, сме така несъвършени без Нея..., колкото и да ни горчи!!
    Поздравления, Майче!! Изумяваш ме всеки път!! 💖🌺💖
  • Вярна приказка, Розали!
    Виж, за въздействието теория няма.
    Добре си ми дошла!
  • 👍
  • Казах си мнението и как изглежда на 100 % в моите очи.
    Заставам зад думите си, но и няма да споря.
    Това беше от мен в тези коментари.
    Още веднъж, поздрави за силния стих!
  • Е, щом е само едното - може! 💐
  • Васко, не ми остана място в предишния коментар да ти издърпам едното уше. 😀
  • Георги, не виждам нито един коментар, в който да се отдава повече значение на структурата отколкото на съдържанието, по-скоро виждам коментари, в които се обсъжда дали и къде има аритмия, но не и защото съдържанието е по-маловажно.
    Дали разграничаваме и познаваме терминологията не е от голямо значение, за да напишем нещо стойностно и запомнящо се. Факт. Но и без познанието ни, явленията облечени в литературни термини са част от всичко написано.
    Опитах се да обясня защо би могла да се струва леко аритмична постройката ми. За повечето читатели обяснението вероятно е било непонятно, но някому този коментар би могъл да бъде от полза. Съгласен?
    Когато фотографите си разменят терминологични мнения, аз също се чувствам невежа, но не ми пречат, нито са ми странни. Понякога езикът им енеразбираем за мен, но не се меся в техните диалози, за да квалифицирам изказванията, защото разбирам, че те си помагат по този начин и очевидно се съветват един друг.Нали? Благодаря, че прочете и оцени!
  • Любовта... Поредна красива творба в лоното на тази вечна поетична Муза... Живата вода на всичко човешко...
    Поздравявам те.
    ПП
    Винаги ми е било интересно (и странно) когато прочитам подобни коментари, тип счетоводски отчет, в които структурата е водеща, не съдържанието. И в изясняването на някакви термини, се губи усещането, че се говори за поезия...
    Лично мнение от пълен аматьор.
    И като такъв нямам забележки, но пък това, което прочитам, заслужава аплодисменти!
  • Закачка си и ти, Пепи! Аз пък харесвам много от картините ти - ярки и светли, че стигне ли се до рисуване, ръчичките ми служат само за симетрия!
    Благодаря за силните думи на всеки един. Едва ли съм ги заслужила...
  • давайте ги тия координати и тарифи, да минаваме първо през редакция, и тогава да качваме!

    Синчец, прекрасно е, както и всичко, до което се докоснеш: и рецитациите съм ти слушала, така че продължавай да ни радваш с красивото си присъствие!
  • Албенка, ако се кандидатирам за кмет(примерно), ще те поканя да ми вдигнеш рейтинга!
    Държа на добрата форма и се опитвам да балансирам със съдържанието, което не изключва възможността да стъпя накриво. Човещинка.
    Васко, Стоян, Мастер!
  • Излишна полемика! Поне според мен. Или ти харесва, или - не! 🐬🐬🐬
  • Където ритмиката е шпалир на съдържанието!
    „Обърнат“ хексаметър — през ред — първи-трети!.
    Сякаш влак-стрела, засмукващ живително! стоящия отстрани читател!

    по памет:
    „Дипломацията е изкуство на възможното, а поезията е изкуство на невъзможното.“

    Благодаря за стиха!
  • Реших преди да напиша своя коментар, да прочета останалите. И се изумих! Как един от най-перфектните поети по отношение на формата (какъвто е Мая Нарлиева!), е разглеждан под лупа!... Нямам задълбочени теоретични познания в поезията, но като професионален музикант нищо не ме подразни в ритмиката на тази творба. Нещо повече - тя е сред онези, които не просто са ми харесали, а са ме разтърсили до основи! Рядко красива, пълнокръвна, с максимална амплитуда на чувствата, с невероятно въздействаща образност!... Поклон пред таланта ти, Мая!
    Пиши!!!
  • Там вече...ще звучи като картечни залпове. Лично за мен, чистият ямб и хорей "насичат" речта. Но въпрос на лично предпочитание.
  • Ако трябва да избягваме пирихия в ямбичните и хореичните стихове, ще стане страшно.
  • Да, теорията е досадно нещо и рядко прибягвам до нея. Понякога няма друг начин, освен да я назовеш, но ако остане неразбрана, губи смисъла си да бъде разнищвана.
    Хубаво е, че чрез общуването в подобни формати усещаш как всеки читател взима своето от дадена творба, пречупено през неговата собствена призма за стихоусет и/или емоционално състояние.
    Женка, нахили ме, мила моя! Ценя духовитото ти чувство за хумор!
    Благодаря на всички!
  • Жадно и страстно! Много силно!
  • "..В недрата на болката сипвай живеца си благ,
    под тежката струя да пукне пелиново семе,
    а в гнилите клетки, отсам, на самия ѝ праг,
    да плъзне лозница, и все по-наляво поеме..."
    Харесах, Мая!...
  • за стъпките не знам (дано Богът на стихотворната стъпка не ме анатемоса)... знам, че ми даде повод да го чета няколко пъти... другото е вятър и мъгла...
  • Всеотдаденост в името на любовта!
    Хубаво е!
    Поздравления,Мая!
  • Радвам се, че всеки от вас е открил повод да спре.
    Мария Димитрова, не за първи път се оказва, че с теб сме чели от различни "учебници".
    Горчивината вероятно се притъпява с истинска любов, стига първата да не е наситена до отрова...
  • Толкова е хубаво...
  • Стихиен стих!
    Поздрави, Мая!
  • Стихийно, поздравления!
  • В дълбочината на болката клокочи поетичният изблик, облечен в чудесни метафори, подчинени на общия авторов замисъл. Неравностите в ритъма са като сърдечно чувствено прескачане.
    Мъката ти твори чудеса, Маичка!
  • Това е най-горчивото стихотворение, което съм чел някога.
    Поздрави за творбата.
  • ...канонада от сърдечни удари! "Наливай по още от себе си дръзко, където клокочи човешката жажда, прехапала зов - " Горчиво, страстно и напоително!
  • При амфибрахийния трибрахий едносложните думи не трябва да са на втора позиция. Или на първа, или на трета. Имаш го същото и в последния стих. И според мен е по-добре, ако го беше избегнала. Иначе стихотворението е добро, макар да звучи отчаяно, което ме натъжава.
  • Момчета, на фона на цялото амфибрахийно стихотворение, във въпросният стих имам стъпка трибрахий, която се равнява на три последователно неударени срички. По тази причина ви се струва нарушен ритъмът, но не е.
    Благодаря ви, че споделихте!
  • Прекрасно и страстно! На твоя Муз направо му спираш тоците!
    Колкото до ритъма, можеш да напишеш:
    ,,... и ще разнебити прибоят пределите сухи."
    Ако си съгласна де!
  • Прекрасно! Споделям, че "и приливът ще разнебити пределите сухи." ми звучи неритмично (абстрахирайки се от римата). Чакам следващото
Propuestas
: ??:??