Горчиво стихотворение
/Прелюдия към целувката/
Не съм се отказала, моя прастара Любов.
Наливай по още от себе си дръзко, където
клокочи човешката жажда, прехапала зов -
през девет пробити дъна, в необятно десето.
В недрата на болката сипвай живеца си благ,
под тежката струя да пукне пелиново семе,
а в гнилите клетки, отсам, на самия ѝ праг,
да плъзне лозница, и все по-наляво поеме...
Сред щедри филизи най-дивият корен пелин
ще кипне кръвта ми! Сърцето ми в плам ще избухне...
През всички артерии пътят е само един
и приливът ще разнебити пределите сухи.
По сините устни избие ли плодният сок,
ще пием реколта от дълго очаквано чудо.
Тогава, Любов, ме целувай... до грях! До порок!
Дори по-горчива да съм от целувка на Юда.
© Мая Нарлиева All rights reserved.
