Tajnata_Kralica (Александра Матеева)
152 235
23 ago 2006, 12:11

Горда,но тъжна дъщеря...* 

  Poesía
793 0 4
Ти отново тръгваш,
а токущо си ме прегърнал...
Време е да се сбогуваш,
а сякаш преди миг ръка в дланта ми си обгърнал...

За мен не се тревожи,
аз все някак си ще оцелея.
Само това,че не съм до теб ми прости,
аз със спомена за теб не ще престана да живея...

Душата ми ще те намери
през всичките тези хиляди километри...
И тогава пак ще сме заедно,
без сълзите по очите да се стичат...

Ти ме молиш да не плача и с болка да не те целувам...
но е невъзможно да не тъгувам за своя баща...
Сили нямам за пореден път да се сбогувам,
и в сърцето си,ще се гордея,че съм твоя дъщеря....

(Аз съм горда,но тъжна дъщеря...)

П.С. Посветено на моят татко,с който се разделих може би до другото лято...Обичам те,татко...

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжна раздяла,неизбежна уви,
    усещам в теб болката пулсира.
    По често казвай "обичам ви"
    така сърцето път и лек намира.

    Поздрав и усмивка


  • Благодая ти,Христо.Думата ти значи много за мен...
  • Тъгуваш, но много хубаво си изразила обичта към баща си!!!
    Поздрави, Сандра!!!
    За другите два стиха също!!! Оправи им правописните грешки, развалят усещането!!! Не бързай, когато пишеш!!!
  • Олин,щом така го оценяваш,значи има защо...
    А Миме... много ти благодаря... много...
Propuestas
: ??:??