Горда,но тъжна дъщеря...*
1K
0
4
Ти отново тръгваш,
а токущо си ме прегърнал...
Време е да се сбогуваш,
а сякаш преди миг ръка в дланта ми си обгърнал...
За мен не се тревожи,
аз все някак си ще оцелея.
Само това,че не съм до теб ми прости,
аз със спомена за теб не ще престана да живея...
Душата ми ще те намери
през всичките тези хиляди километри...
И тогава пак ще сме заедно,
без сълзите по очите да се стичат...
Ти ме молиш да не плача и с болка да не те целувам...
но е невъзможно да не тъгувам за своя баща...
Сили нямам за пореден път да се сбогувам,
и в сърцето си,ще се гордея,че съм твоя дъщеря....
(Аз съм горда,но тъжна дъщеря...)
П.С. Посветено на моят татко,с който се разделих може би до другото лято...Обичам те,татко...
а токущо си ме прегърнал...
Време е да се сбогуваш,
а сякаш преди миг ръка в дланта ми си обгърнал...
За мен не се тревожи,
аз все някак си ще оцелея.
Само това,че не съм до теб ми прости,
аз със спомена за теб не ще престана да живея...
Душата ми ще те намери
през всичките тези хиляди километри...
И тогава пак ще сме заедно,
без сълзите по очите да се стичат...
Ти ме молиш да не плача и с болка да не те целувам...
но е невъзможно да не тъгувам за своя баща...
Сили нямам за пореден път да се сбогувам,
и в сърцето си,ще се гордея,че съм твоя дъщеря....
(Аз съм горда,но тъжна дъщеря...)
П.С. Посветено на моят татко,с който се разделих може би до другото лято...Обичам те,татко...
© Александра Матеева All rights reserved.
