mili_bg (Милена Христова)
95 1340
24 ago 2006, 0:51

Гордост моя 

  Poesía
900 0 7
ГОРДОСТ МОЯ


Къде замръкна гордост изтъняла,
къде те свари късният ти час,
ти женските ми грешки оправдала,
безименните подлости на глас!?

Ранима съм без острата защита
и няма начин как да изтърпя,
закръглено-набъбнала обида,
без твойта артистична свобода.

И честно ли е тъй да ме разлюбиш,
насред живота да ме съблечеш,
от тайнственият чар да ме разбулиш,
с коварството си да ме предадеш!?

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да,красиво е ! Ще те чета.
  • Интересен поглед по темата! Продължавам да те чета, без да коментирам... Поздрави!
  • Интересно поднесено. Браво.
  • Отново си написала нещо прекрасно, браво, Мили!
  • Бъди винаги горда със себе си, с делата си!!!
    Много хубав стих, Милена!!! Поздрави!!!
  • "Горделиво сърце и надменни очи" са трън в очите на Господа!
    Когато ги предадем и се освободим от тях, душата ни се отваря за истинското милосърдие и човеколюбие!
    Аз се радвам, че си се освободила от тази гордост!
    Така си станала истинска и открита, като ангел!
    Вярно е, че си ранима, но си светла и грееща!
    Поздравления за хубавият стих Мили!
  • предаваме я гордостта си понякога, но нека не я губим, Мили
Propuestas
: ??:??