Aug 24, 2006, 12:51 AM

Гордост моя

  Poetry
1.3K 0 7
ГОРДОСТ МОЯ


Къде замръкна гордост изтъняла,
къде те свари късният ти час,
ти женските ми грешки оправдала,
безименните подлости на глас!?

Ранима съм без острата защита
и няма начин как да изтърпя,
закръглено-набъбнала обида,
без твойта артистична свобода.

И честно ли е тъй да ме разлюбиш,
насред живота да ме съблечеш,
от тайнственият чар да ме разбулиш,
с коварството си да ме предадеш!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....