Aug 24, 2006, 12:51 AM

Гордост моя

  Poetry
1.3K 0 7
ГОРДОСТ МОЯ


Къде замръкна гордост изтъняла,
къде те свари късният ти час,
ти женските ми грешки оправдала,
безименните подлости на глас!?

Ранима съм без острата защита
и няма начин как да изтърпя,
закръглено-набъбнала обида,
без твойта артистична свобода.

И честно ли е тъй да ме разлюбиш,
насред живота да ме съблечеш,
от тайнственият чар да ме разбулиш,
с коварството си да ме предадеш!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...