24.08.2006 г., 0:51

Гордост моя

1.3K 0 7
ГОРДОСТ МОЯ


Къде замръкна гордост изтъняла,
къде те свари късният ти час,
ти женските ми грешки оправдала,
безименните подлости на глас!?

Ранима съм без острата защита
и няма начин как да изтърпя,
закръглено-набъбнала обида,
без твойта артистична свобода.

И честно ли е тъй да ме разлюбиш,
насред живота да ме съблечеш,
от тайнственият чар да ме разбулиш,
с коварството си да ме предадеш!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...