14 may 2022, 21:58

Горе на покрива

  Poesía
763 4 14

Горе, на покрива Карлсон го няма.
Кой ще почерпи сега със бонбони?
Май съм пораснала вече голяма,
спуках със ръста си всички балони.

Как ще летя? И крилцата къде са?
В заешка дупка да вляза - не мога.
Нещо е свило душата ми днес. А
вчера не знаех какво е тревога.

Пълен бе джобът със сухи трохички.
Ръсих ги щедро за пътя обратно.
Може би гладните, мънички птички
са се нахранили с тях вероятно.

Лутам се в гъсти гори от неволи.
Пия от извор, де пие сърница.
Всяка пътека към къщичка води -
къща на зла и проклета старица.

Толкова дълго, подобно русалка
явно билА съм - с море до колЕне.
Днес съм човек и толкова жалко.
Свят на задъхано, бързащо време.

 

Горе на покрива само комини.
Пушек и сажди. Дъгата я няма.
Как ми се сбъдна, (о, Боже, прости ми),
тази мечта: да порасна голяма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лирик, Юри, Пепи, Bella, благодаря ви сърдечно!
  • Поздравче, Дечко! Прекрасно!
  • Има я и дъгата, но само ако си я нарисуваш сама!
    Докато си дете, живееш в свой свят, пораснеш ли - градиш си света в света на другите!
    Поздравления!
  • Браво, Деа! С тея комини, пушеци, сажди, ми идва да се хвърля от некой покрив. 👍😊
  • Благодаря, Руми!🌹

    Вал

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...