Горе на покрива
Горе, на покрива Карлсон го няма.
Кой ще почерпи сега със бонбони?
Май съм пораснала вече голяма,
спуках със ръста си всички балони.
Как ще летя? И крилцата къде са?
В заешка дупка да вляза - не мога.
Нещо е свило душата ми днес. А
вчера не знаех какво е тревога.
Пълен бе джобът със сухи трохички.
Ръсих ги щедро за пътя обратно.
Може би гладните, мънички птички
са се нахранили с тях вероятно.
Лутам се в гъсти гори от неволи.
Пия от извор, де пие сърница.
Всяка пътека към къщичка води -
къща на зла и проклета старица.
Толкова дълго, подобно русалка
явно билА съм - с море до колЕне.
Днес съм човек и толкова жалко.
Свят на задъхано, бързащо време.
Горе на покрива само комини.
Пушек и сажди. Дъгата я няма.
Как ми се сбъдна, (о, Боже, прости ми),
тази мечта: да порасна голяма.
© Деа All rights reserved.
